Спомени от соца: Мутри имаше и по Бай-Тошово време
В моето село, от дълго време към този момент градче, имаме хубаво огромно учебно заведение - гимназия. Но майка ми искаше след 8-и клас да се изучавам в огромния град. В техникума по корабостроене и мореплаване - ще станеш моряк и след това капитан, като всяка майка ми споделяше тя - и свят ще видиш...
Приеха ме. Бях осмият, последният от окръга, а бяхме общо 36 момчета - от София, Плевен, Пловдив... Завършихме с държавен изпит единствено 18 момчета, 19-годишни млади капитани от далечната 1972 година
Мисля си, че и по Бай-Тошово време имаше мутри. Но думата тогава беше друга, примерно – апаш. Затова ще опиша един спомен.
След воденето на морски лодки - ял-осмици, в първи курс с корабчето от морска гара Варна до Галата и назад, последва практиката във втори курс на остарелия транспортен съд " Стара планина ", когато за първи път видях голямото пристанище Одеса и едвам 16-годишен тогава написах:
Да стоиш в крайморския парк
и да гледаш по какъв начин нейде надалеч
сънно светва и гасне маяк,
по какъв начин заспива одеската вечер...
Е, трети курс си е трети! В началото на юли четирима курсисти ни пратиха на процедура на кораба " Вежен ", тръгвайки от Бургас отново за Одеса. От там на кораба взехме желязо за Западна Германия, за пристанище Кил. Капитанът сподели: „ Момчета, има единствено закуски в хладилника, хапнете, а за вечеря към този момент сте в листата на екипажа ”. Най-едрият – Красю Големия, изяде 12 яйца, огромно парче колбас и още друга храна. След 2-3 часа му стана неприятно, а корабът беше надалеч от Бургас. Докторът стоеше до него, готвачът му правеше чай и препечени филийки. И така 5-6 дни за Красю вахта нямаше.
Другият курсист - Пламен, дружно с Красю се подготвяли отдалече за практиката на кораба: имали марки, долари и лири. Обикаляли са хотелите по Златни пясъци, крадели скъпи бански от балконите и ги продавали. Баща му на Пламен беше доцент. Имал остарели пари от царско време, те продали сбирката му за долари. А към този момент на кораба си създали ключ за камбуза и си взимаха през нощта шоколади, луканки, оранжада, ядки и други неща, които са за гостите на капитана...
Минахме Одеса, Гибралтар и в пристанището на Кил останахме 5-6 дни. Нашите крадци Красю и Пламен персонално ги видях по какъв начин крадат в магазините на Кил - крушки по 50-100 за фенерчета, запалки с газ - по 20-30, и не щете ли - обувки за... мъртъвци ( " на ниска цена, но ще ги продадем в България! " ).
Приеха ме. Бях осмият, последният от окръга, а бяхме общо 36 момчета - от София, Плевен, Пловдив... Завършихме с държавен изпит единствено 18 момчета, 19-годишни млади капитани от далечната 1972 година
Мисля си, че и по Бай-Тошово време имаше мутри. Но думата тогава беше друга, примерно – апаш. Затова ще опиша един спомен.
След воденето на морски лодки - ял-осмици, в първи курс с корабчето от морска гара Варна до Галата и назад, последва практиката във втори курс на остарелия транспортен съд " Стара планина ", когато за първи път видях голямото пристанище Одеса и едвам 16-годишен тогава написах:
Да стоиш в крайморския парк
и да гледаш по какъв начин нейде надалеч
сънно светва и гасне маяк,
по какъв начин заспива одеската вечер...
Е, трети курс си е трети! В началото на юли четирима курсисти ни пратиха на процедура на кораба " Вежен ", тръгвайки от Бургас отново за Одеса. От там на кораба взехме желязо за Западна Германия, за пристанище Кил. Капитанът сподели: „ Момчета, има единствено закуски в хладилника, хапнете, а за вечеря към този момент сте в листата на екипажа ”. Най-едрият – Красю Големия, изяде 12 яйца, огромно парче колбас и още друга храна. След 2-3 часа му стана неприятно, а корабът беше надалеч от Бургас. Докторът стоеше до него, готвачът му правеше чай и препечени филийки. И така 5-6 дни за Красю вахта нямаше.
Другият курсист - Пламен, дружно с Красю се подготвяли отдалече за практиката на кораба: имали марки, долари и лири. Обикаляли са хотелите по Златни пясъци, крадели скъпи бански от балконите и ги продавали. Баща му на Пламен беше доцент. Имал остарели пари от царско време, те продали сбирката му за долари. А към този момент на кораба си създали ключ за камбуза и си взимаха през нощта шоколади, луканки, оранжада, ядки и други неща, които са за гостите на капитана...
Минахме Одеса, Гибралтар и в пристанището на Кил останахме 5-6 дни. Нашите крадци Красю и Пламен персонално ги видях по какъв начин крадат в магазините на Кил - крушки по 50-100 за фенерчета, запалки с газ - по 20-30, и не щете ли - обувки за... мъртъвци ( " на ниска цена, но ще ги продадем в България! " ).
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ